„Я ПОСЕТИЛ ТОТ ГОРОД...”
Евгений Михайлович Винокуров (1925-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИСТИГАМ В ТОЗИ ГРАД
Пристигам в този град с далечен спомен,
в една жена бях влюбен с порив див.
Тя любовта предаде, бе виновна,
отиде си. Но споменът е жив.
Домът й, ето го. Разбрах подробно
как е умряла, мрачен случай бил...
Тя беше с мен и ласкава, и злобна,
лъжлива беше, беше с поглед мил.
...Аз не решавам сложна тук задача,
за ребуси житейски нямам глас.
Аз нищичко не зная. Просто плача.
И не разбирам!
Просто плача аз.
Ударения
ПРИСТИГАМ В ТОЗИ ГРАД
Присти́гам в то́зи гра́д с дале́чен спо́мен,
в една́ жена́ бях влю́бен с по́рив ди́в.
Тя любовта́ преда́де, бе́ вино́вна,
оти́де си. Но спо́менът е жи́в.
Домъ́т й, е́то го. Разбра́х подро́бно
как е умря́ла, мра́чен слу́чай би́л...
Тя бе́ше с ме́н и ла́скава, и зло́бна,
лъжли́ва бе́ше, бе́ше с по́глед ми́л.
...Аз не реша́вам сло́жна ту́к зада́ча,
за ре́буси жите́йски ня́мам гла́с.
Аз ни́штичко не зна́я. Про́сто пла́ча.
И не разби́рам!
Про́сто пла́ча а́з.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Винокуров
Я ПОСЕТИЛ ТОТ ГОРОД...
Я посетил тот город, где когда-то
Я женщину всем сердцем полюбил.
Она была безмерно виновата
Передо мной. Её я не забыл.
Вот дом её. Мне говорят подробно,
Как осенью минувшей умерла...
Она была и ласкова и злобна,
Она была и лжива и мила.
...Я не решаю сложную задачу,
Глубинные загадки бытия.
Я ничего не знаю. Просто плачу.
Где всё понять мне?
Просто плачу я.
1961 г.
---------------
Руският поет Евгени Винокуров (Евгений Михайлович Винокуров) е роден на 22 октомври 1925 г. в Брянск. Първите си стиховме е печатал през 1948 г. в сп. „Смена”. Голям негов труд е излязлата под негова редакция през 1974 г. антология „Русская поэзия XIX века”. Носител е на високи литературни и държавни награди. Автор е на стихосбирките „Стихи о долге” (1951 г.), „Синева” (1956 г.), „Военная лирика” (1956 г.), „Признанья” (1958 г.), „Лицо человеческое” (1960 г.), „Слово” (1962 г.), „Музыка” (1964 г.), „Земные пределы” (1965 г.), „Поэзия и мысль. Статьи” (1966 г.), „Ритм” (1967 г.), „Голос” (1967 г.), „Москвичи” или „В полях за Вислой сонной” (1968, 1974 г.), „Зрелища” (1968 г.), „Избранное. Из девяти книг” (1968 г.), „Жест” (1969 г.), „Метафоры” (1972 г.), „В силу вещей” (1973 г.), „Контрасты” (1975 г.), „Пространство” (1976 г.), „Остается в силе” (публицистика, 1979 г.), „Бытие” (1982 г.), „Аргументы” (1984 г.), „Ипостась” (1984 г.), „Самая суть” (1987 г.) и др. Умира на 23 януари 1993 г. в Москва.